четвъртък, 5 септември 2013 г.

Баща и син

 
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Източник: Интернет

четвъртък, 22 август 2013 г.

Истинските цветове на дълготрайната връзка






       Всеки от нас се пита понякога каква е тайната за дълготрайна връзка. Какво е нужно, за да бъдем истински щастливи и обичани? Истината е в това, че любовта е цвят, който е различен за всеки от нас. Нашата задача е да открием кой е най-подходящият. Той е съвкупност от всички наши качества, които ни открояват от останалите и ни правят неповторими. Не трябва постоянно да се терзаем дали това, което правим е правилно или не? Дали човекът, с когото сме, е правилният? Трябва да се доверим на себе си и да съумеем да поправяме грешките си. Всеки допуска грешки, затова трябва и да се научим да прощаваме. Трябва да уважаваме другите, така и те ще уважават нас. В една връзка преди всичко трябва да има уважение, доверие и не на последно място обич. А тя идва именно след всичко друго. Тя идва, когато успеем да преодолеем собствените си предразсъдъци. Излезем ли от малката си черна черупки, светът и хората в него, ще ни се сторят по-цветни и красиви. Ще разберем и колко важни са хората до нас. Това е истинската обич. А тайната за дълготрайна връзка, е в различните цветове. Когато напълно противоположни багри, изглеждат напълно подходящо заедно. Когато единият цветови оттенък, допълва блясъка на другия. Затова нека бъдем истински цветни и се обичаме. 


сряда, 7 август 2013 г.

Голямата любов


Съществува ли голямата и единствена Любов? Има ли изобщо подобно понятие или това е просто произволно съчетаване на думи? Да обичаш, това означава да се посветиш, да отдадеш себе си на някой друг. Ако приемем теорията, че съществува само една голяма, разтърсваща и необятна любов, то тогава всичко останало какво ще бъде? Просто познанства... не мисля. Всяка една връзка, оставя отпечатък, както у мъжа, така и у жената. Тогава голямата любов просто мит ли е ?! Възможно ли е да съществува другата половинка на всеки от нас? Онази, подходящата половинка, която не само да те разтърси, но и да те накара да й се отдадеш, да бъде с теб за цял живот.        
Скоро бях на гости при своите баба и дядо. Те са заедно от 70 години, а все едно от вчера са заедно. Разказаха ми как са се сгодили и как баба ми е чакала дядо 5 години,  да се върне от фронта и да се оженят. Това ли е истинската любов? Според мен, да! В съвременното ни общество е почти абсурдно булката да чака своя избраник толкова време. Дали представите за любовта, семейството и брака са се изменили? Живеейки в толкова забързано време, не ни остава като че ли време да обичаме. Не ни остава време и да изразяваме любовта си към хората, които са важни за нас. Какво пък остава за това да вярваме в голямата любов и да я търсим. Да я търсим и намираме в половинките си.
Аз лично не мога да кажа със сигурност дали съществува само една голяма любов в живота на човек. Сигурна съм в това, че всеки е способен да обича и това е най-прекрасното чувство. Но трябва да отделяме време за близките си, да изразяваме любовта си към тях. И най-важното – трябва да покажем на най-важния човек в живота ни, че той наистина е най-важен. Така ще сме сигурни, че любовта ни е голяма и споделена, пък дали е единствена ... , това сякаш не е толкова важно!

вторник, 6 август 2013 г.

Любовта е живот

Любовта е най-съкровеното, най-чистото и най-искреното чувство на този свят. От край време тя съществува на планетата,за да оправя проблемите,да краси грозното,да прави всичко по-добро отколкото може някога да бъде без нея.Тя е неизменна часто от едно съществуване, но понякога човек не осъзнава ,че това е истинската любов и я остовя да отлети покрай него.Любовта е живот!...
...Тя е като една прекрасна картина ,но с поток от сълзи,горчивина и тъга.Човек си мисли че обича,но понякога наранява до такава степен любимия човек,че е много трудно да се прости и понякога дори невъзможно.А понякога всичко е розово.Защо се получава така?Защо някои хора страдат толкова много сякаш радостта и щастието никога не са влизали в живота им?Едва ли има човек, който да може да отговори... Понякога се чудя какво толкова сам направила ,че трябва да ми се случва това ,което напрактика става.Но човек не може без любов.
Любовта няма граници.Тя не може да се затвори в клетка и да не се пуска никога.Още от малки,децата имат “гаджета”.Те са само преход от мимолетното чувство към намирането на истинската любов,а тя сама по себе си е един кристал - отразява всичко в душите ни.Изпълва сърцата ни.
Според някои хора,да се влюбиш на ранна възраст е направо недопустимо.Правят какво ли не,за да разделят хората,дори и това да е фатална грешка.Няма значение дали си на 14,16 или много по-голям. Когато откриеш любовта се променя цялото виждане за света.Всичко е различно.Родителите искат най-доброто за децата си,но понякога не усещат че вече не е в техните ръце бъдещето на момичетата или момчетата им. Любовта и животът са една приказка с общо начало и преплетени донякъде пътища.Имат много допирни точки,защото животът е нищо без любовта, а тя от своя страна дарява живот.Лошото е, че не всеки умее да разказва.За разлика от живота любовта не е само миг от вечността,а е вечна.Но след време бива погълната от забравата...
Каквито и моменти да имаме ,каквито и неща да са ни се случили,винаги има за какво да се живее.Дори и за да страда влюбеното сърце.Винаги има неща,а също и хора , за които си струва човек да е на този свят.Едно от тези неща е любовта!

Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More