Страстна, изненадваща, яростна, нежна, срамежлива, открадната ... Целувката винаги ще си остане онази необходима и вечна милувка, знак за чувства и прелюдия към любов.
Тя може би е едно от малкото неща в нашия живот, които никога няма да увехнат и да станат демоде. Откриваме я в творчеството на велики автори - древногръцки, съвременни, класици. Откриваме я в скултори и картини на художници. Откриваме я във филмовото изкуство, театър.
Целувката е знак на уважение, нежност, любов или ... протоколна. Да, да, протоколна. Такава е целувката на държавните глави. Те просто долепят бузи и ... "мляс". Тази целувка е знак на уважение, отдаване на внимание, дори добро възпитание.
Целуването е много естествено и спонтанно действие, което трудно може да се натрапи или извърши принудително.
Ако едно дете често е целувано, много скоро разбира, че целувката е послание за любов и нежност.
По-късно когато порасне и на свой ред създаде семейство, схемата ще се повтори и порасналото дете ще целува всички, които са му скъпи – съпруг, съпруга, деца. С една дума, целувката става явление, което се предава от поколение на поколение.
Някои хора не обичат да се целуват, което не означава, че не се обичат. Те просто смятат, че това са глезотии.
Времето, в което живеем, е такова, че приклещени от примката на не лекия живот, не ни е много до целувки.
Затова много жени се оплакват от недостиг на нежност.
Целувката е преди всичко свидетелство за нежност, проява на внимание, залог на съучастничество и споделено приятелство или любов. И все пак обикновено жените са по-щедри и лакоми на целувки от мъжете.
Момчетата още от детството се учат, че прекаленото целуване е за момичетата, и когато станат мъже, не трябва да се целуват или да ги целуват като бебета. Така с времето момчето загубва рефлекса си за целуване.
Целувката е прелюдия към любовния акт, необходим ритуал към еротичната игра.
Женското тяло е много чувствително към целувките. Разбира се, в този момент удоволствието предполага и стремеж да доставиш удоволствие и на другия. А в любовта всичко е позволено и допустимо.
Любовният акт е необходим за хармонията, разбирателството и най-важното – за дълготрайността на една връзка.
Та, така ... Целувайте си! Излъчвайте любов!
П.П
"Можете да целунете булката!"
Целувката е знак на уважение, нежност, любов или ... протоколна. Да, да, протоколна. Такава е целувката на държавните глави. Те просто долепят бузи и ... "мляс". Тази целувка е знак на уважение, отдаване на внимание, дори добро възпитание.
Целуването е много естествено и спонтанно действие, което трудно може да се натрапи или извърши принудително.
Ако едно дете често е целувано, много скоро разбира, че целувката е послание за любов и нежност.
По-късно когато порасне и на свой ред създаде семейство, схемата ще се повтори и порасналото дете ще целува всички, които са му скъпи – съпруг, съпруга, деца. С една дума, целувката става явление, което се предава от поколение на поколение.
Някои хора не обичат да се целуват, което не означава, че не се обичат. Те просто смятат, че това са глезотии.
Времето, в което живеем, е такова, че приклещени от примката на не лекия живот, не ни е много до целувки.
Затова много жени се оплакват от недостиг на нежност.
Целувката е преди всичко свидетелство за нежност, проява на внимание, залог на съучастничество и споделено приятелство или любов. И все пак обикновено жените са по-щедри и лакоми на целувки от мъжете.
Момчетата още от детството се учат, че прекаленото целуване е за момичетата, и когато станат мъже, не трябва да се целуват или да ги целуват като бебета. Така с времето момчето загубва рефлекса си за целуване.
Целувката е прелюдия към любовния акт, необходим ритуал към еротичната игра.
Женското тяло е много чувствително към целувките. Разбира се, в този момент удоволствието предполага и стремеж да доставиш удоволствие и на другия. А в любовта всичко е позволено и допустимо.
Любовният акт е необходим за хармонията, разбирателството и най-важното – за дълготрайността на една връзка.
Та, така ... Целувайте си! Излъчвайте любов!
П.П
"Можете да целунете булката!"
